В началото на зимата ме наляга мъничко тъга, по летни времена и чак се чудя как е било възможно да ходя по къс ръкав тогава, да бягам по лилава морава, слънцето да ме целува, а вятърът да си кротува.
Ще ти го опиша.
Но първо да се разберем!
Отдели време за себе си, 10 минутки на тишина и ще те заведа там.
Потъни дълбоко в думите ми и си представяй цветно, ще те разходя в Пурпурната Земя.
И така...
радвам се, че ме следваш...
Гърбът ти е малко схванат вече от седалката в колата.
Вече пътуваме около час-два, пътят разбира се е лош, типичен.
Имай още малко търпение, скоро ще се раздвижим.
В колата е горещо, въпреки че приближава края на деня.
Асфалтът е горещ и се топи в игрива мараня.
Отворил съм прозорците до половина и вятърът проглушава ушите ти, но това някак си ти носи наслада и те освежава.
Проветрява ти съзнанието, но не помага на нетърпението ти да зърнеш вече твоята награда - Пурпурната Приказна Земя.
Много е красива! Вярвай ми!
Карам с 70-80 , понякога и по-бавно - заради дупките...
поредната отбивка и сме на междуселски път.
От двете ни страни има ниви, всякакви - златни, зелени, жълти, но лилави не.
Няма да я изтървем! Знам къде е, спокойно!
Минута, две така...
...и ето я!!!
Та-да!!!
Вече сме на прага!
Чудната Земя!
Лилаво! Лилаво! Лилаво!
От нас до където и окото ти не стига!
Поле, ами не – равнина, долина на красота!
От теб до хоризонта все е тя!
Пред краката ти е малката пътечка, точно между две кичести лехи.
С поглед се опитваш да я проследиш.
Взираш се напред , а лехите се преплитат, понасят те по лилави вълни и приканят те още по-напред.
Слънцето пече, дори лекичко прегаря.
Правиш крачка напред.
Цялата картина до сега е в главата ти нали?
.JPG)
Изведнъж мислите ти спират и аромат Божествен ги пленява.
Хем е лек и свеж, хем е задушлив и топъл, хем е тежък и дълбок.
Аромат наситен, но и деликатен. Аромат прекрасен!
Благоуханието на Пурпурно Море те завладява.
Дори и вкуса ти замечтава, за нещо сладко, медено и нежно.
С единия си крак си вече в Рая.
Обективни данни за състоянието на сетивни органи:
Зрение, цветово усещане – пренаситено, лавандулово
Обоняние – запълнено
Вкус – мечтаещ
Слух – отсъстващ
Осезания – свободно, Божествено
Крачка втора:
И звуци глухи зазвъняват.
Или по-точно зажужават.
Медоносните пчели розовия фин прашец събират.
Ветрец мило гали ти лицето и тихо на уше шепти ти.
Разлюлява долината, и Морето Пурпурно танцува, и Небето чак му се любува!
Вече синевата не синее – лилавее!
Полъхът събрал е аромата и го разнася из нивята.
С теб сега се заиграва и в ухание на лавандула те къпе и облива!
Виждаш:
Пурпурни вълни, море и теб заливат
Усещаш:
Аромат на лавандула, съзнанието ти спохожда, успокоява, завладява
Чуваш:
Вятър тих, извива се през теб минава, пчели трептят – бръмчат
Чувстваш:
Спокойствие, съзнаваш тишина, свобода и красота
Стоиш така отнесен, прероден...
Времето тече ли? Минутка-час, все тая!
Залезът напира!
Слънцето с карамел залива Лавандуловата сладка нива.
Гледаш напред и назад, въртиш се ляво-дясно, искаш да обхванеш всичкото това.
Да го запомниш, да го съхраниш, някъде там, за да топли винаги твоята душа.
Плавно Огнената ни Звезда намаля своята светлина и с това рисува и прелива гама необхватна, невъобразима, цветове без брой на цялото небе събира.
Прекара си добре нали!?
Ако домъчнее ти, върни се пак, запазих го за теб, да намираш на спокойствието своя бряг и малко топлина в момент на хлад и тъмнина.
Ще ти го опиша.
Но първо да се разберем!
Отдели време за себе си, 10 минутки на тишина и ще те заведа там.
Потъни дълбоко в думите ми и си представяй цветно, ще те разходя в Пурпурната Земя.
И така...
радвам се, че ме следваш...
Гърбът ти е малко схванат вече от седалката в колата.
Вече пътуваме около час-два, пътят разбира се е лош, типичен.
Имай още малко търпение, скоро ще се раздвижим.
В колата е горещо, въпреки че приближава края на деня.
Асфалтът е горещ и се топи в игрива мараня.
Отворил съм прозорците до половина и вятърът проглушава ушите ти, но това някак си ти носи наслада и те освежава.
Проветрява ти съзнанието, но не помага на нетърпението ти да зърнеш вече твоята награда - Пурпурната Приказна Земя.
Много е красива! Вярвай ми!
Карам с 70-80 , понякога и по-бавно - заради дупките...
поредната отбивка и сме на междуселски път.
От двете ни страни има ниви, всякакви - златни, зелени, жълти, но лилави не.
Няма да я изтървем! Знам къде е, спокойно!
Минута, две така...
...и ето я!!!
Та-да!!!
Вече сме на прага!
Чудната Земя!
Лилаво! Лилаво! Лилаво!
От нас до където и окото ти не стига!
Поле, ами не – равнина, долина на красота!
От теб до хоризонта все е тя!
Пред краката ти е малката пътечка, точно между две кичести лехи.
С поглед се опитваш да я проследиш.
Взираш се напред , а лехите се преплитат, понасят те по лилави вълни и приканят те още по-напред.
Слънцето пече, дори лекичко прегаря.
Правиш крачка напред.
Цялата картина до сега е в главата ти нали?
Изведнъж мислите ти спират и аромат Божествен ги пленява.
Хем е лек и свеж, хем е задушлив и топъл, хем е тежък и дълбок.
Аромат наситен, но и деликатен. Аромат прекрасен!
Благоуханието на Пурпурно Море те завладява.
Дори и вкуса ти замечтава, за нещо сладко, медено и нежно.
С единия си крак си вече в Рая.
Обективни данни за състоянието на сетивни органи:
Зрение, цветово усещане – пренаситено, лавандулово
Обоняние – запълнено
Вкус – мечтаещ
Слух – отсъстващ
Осезания – свободно, Божествено
Крачка втора:
И звуци глухи зазвъняват.
Или по-точно зажужават.
Медоносните пчели розовия фин прашец събират.
Ветрец мило гали ти лицето и тихо на уше шепти ти.
Разлюлява долината, и Морето Пурпурно танцува, и Небето чак му се любува!
Вече синевата не синее – лилавее!
Полъхът събрал е аромата и го разнася из нивята.
С теб сега се заиграва и в ухание на лавандула те къпе и облива!
Виждаш:
Пурпурни вълни, море и теб заливат
Усещаш:
Аромат на лавандула, съзнанието ти спохожда, успокоява, завладява
Чуваш:
Вятър тих, извива се през теб минава, пчели трептят – бръмчат
Чувстваш:
Спокойствие, съзнаваш тишина, свобода и красота
Стоиш така отнесен, прероден...
Времето тече ли? Минутка-час, все тая!
Залезът напира!
Слънцето с карамел залива Лавандуловата сладка нива.
Гледаш напред и назад, въртиш се ляво-дясно, искаш да обхванеш всичкото това.
Да го запомниш, да го съхраниш, някъде там, за да топли винаги твоята душа.
Плавно Огнената ни Звезда намаля своята светлина и с това рисува и прелива гама необхватна, невъобразима, цветове без брой на цялото небе събира.
Прекара си добре нали!?
Ако домъчнее ти, върни се пак, запазих го за теб, да намираш на спокойствието своя бряг и малко топлина в момент на хлад и тъмнина.
.JPG)
