Георги Дойчев Фотография: Игра на Чудеса

Дъжд вали и небе се мръщи.
Мрачни облаци лениви на вълни се движат и разливат.
На високо тежък вятър блъска,
сивите талази разпилява – изпарява!
Облак-навес страшна сянка на земята мята.
Долу, ниско, плахо, започва хоризонт да се подава.
Точно там в края, до където окото се протяга, между двата сиви бряга,
нежно напористо, синевата се прокрадва.
Свети меко, през процеп тънък
заиграва – затрептява!

Поле огромно пред нас се шири
тук преди дни буквално бяха рапичните жълти ниви.
Но събрали са машини върховете и игриви.
И сега от жълто помен няма,
но море червено от горе им се полюлява.
В Макове е цялата поляна!

От далече гледам и си мисля - рапица е до колене!
Влизам в нея, а тя висока - бой един, почти кат мене!
Гъста и непроходима, силна, буйна,
сочна и неуязвима.
А маковото семе нацъфтяло,
бори се да пробие в тучното одеяло.
Нагоре стебълца му тънки преминават,
устремени продължават...
борят се с рапицата дива, търсят светлина из нея
и с педя две извисяват се над нея...
...побеждават!!!

Борба за светлина!!!
Растение тъй крехко, фино, лакът на височина,
сега да оцелее станало е метър-два!

И небосвода почна да се осветява
и медената пита взе да натежава
и ръба на облака да наближава.
Истинска зяря се там събира
и слънцето напира
и тутакси от облака потича,
и магията се стича,
и след миг залива всичките поля,
и посипва ги със златна светлина!
И вали, вали, не спира
и вихър духа, не утихва
и ще пекне, залезът горещ е!

Велика Сила Стихиите сега в едно събира!
Вятърът, Земята,
Огънят, Водата....
...гласят пред очите ни спектакъл...
Игра на чудеса!!! - от колко време съм го чакал!

Златни капки ромолят, и по маковете натежават...
А ние двама, кротко си стоим в дъжда,
прогизнали с чадър от вятърът начупен в ръка...
Облаци сърдити над глави ни,
но в далечината слънцето очите жили,
лицата ни - искри ги!

Гледаме в захлас, този вълшебен бал на Чудесата,
на който гости сме редом с Полъха, Слънцето, Водата,
….та дори Луната.
Ромоли Дъждът и Музиката заживява,
а Вятър Маковете залюлява.
А те кланят се в червени рокли пременени,
със златни капки украсени.
Лъчите златни ги огряват,
най-красивия танц да осветяват.

Слънцето пече лазурно.
Капките забиват бурно.
Тропат по чадъра над главата,
почетните барабани заехтяват,
вниманието от танца отклоняват:

„Приветствайте с почести Принцесата на Красотата!!!
Дъщерята на Техни Величества Слънцето, Водата!!!
Нейно Величество Дъгата!!!“

Скоро Кралят на Светлината си отива,
зад небосвода тържествено се скрива.
Дойде и братят на Дъгата,
да я отведе от бала за ръката – казва се Мъглата!
От урвата в далечината, вика се протяга,
бавничко по хълма се разтяга.