Георги Дойчев Фотография: Липсват ни!

Върви старец сам в парка.
Бавничко се движи, а аз го приближавам.
Той се спира... и замисля...
Изглежда че мечтае, но дали?!

Сам вървя аз умувам, за моето слънчице тъгувам.
Старецът пред мене изостава, нещо го забавя,
но той от скръб е наранен!
Аз мечтая, той си спомня!

Сълзи тежки очите ми подуват.
Някой ден може да се случи и на мен!
И в тоз момент тъй трудно изведнъж ми стана,
сърцето ми се схвана!

Мъжът върви едва-едва по лека
и спира изведнъж от сладък спомен озарен на снежната пътека.
От бледи спомени е заслепен,
хем се радва, хем е просълзен.

Паркчето се гуши в пухкав сняг,
а алеите истории разказват и в сълзи къпят старите очи.
Емоции бушуват.