Закрачих напред и бутах колелото. Малко по-нагоре съзрях пясъчник и дупка в него, точно в подножието на гората. Когато приближих забелязах мухи да летят около някакво малко трупче, от далеч си личеше че беше на птица. Тогава веднага осъзнах, че дупката е най-вероятно на лисица.
Оттеглих се малко и започнах да оглеждам района. Намерих удобен храст, в който да се скрия. Мястото беше в подходяща близост за обсега на обектива ми (50-200мм)
Поседях малко за всеки случай, въпреки че беше около 11:00 часа, а слънцето печеше силно. Ясно бе, че лисицата се крие вътре и едва ли ще излезе в тази жега.
Тръгнах си, като старателно определих маршрута си до скривалището ми, за следващия път. Трябваше да остана незабележим!
На следващия ден бяхме с Нина на поляната към 07:00 часа. Тревата бе много мокра и се измокрихме целите. Имайки в предвид къде е лисичината, се движехме приведени от храст на храст.
Когато бяхме на стотина метра от дупката я видях. Голяма лисица с черно по тялото. Оглеждаше района и припкаше наляво на дясно. След малко вече спрях да я виждам и реших да тръгнем към скривалището. Лазехме като войници по предварително избрания от мен маршрут, който минаваше покрай дървета и храсти оставащи в низината, незабелижими от лисичината. След десетина минутки промъкване в росата стигнахме мястото. Аз се приготвих за снимки.
Не виждах вече лисицата. Дали ни бе усетила? Знам. че имат прекрасно обоняние и слух, но ние бяхме почти безшумни и умишлено не се бяхме парфюмирали сутринта.
Стояхме докато слънцето напече дупката и реших да си тръгнем.
Прецених, че на следващия ден трябва да отида още по-рано.
Така и направих. Станах в 05:30 и 06:00 вече се бях придвижил до скривалището си. Не чаках дълго и лисицата се появи.
Не беше толкова голяма, колкото ми се стори предния ден. Беше красива червена лисица. Чудех се дали ще ме усети. Ушите и се въртяха във всички посоки като сателити. В този момент осъзнах колко развити сетива има това животно. Ушите и реагираха на всеки звук както вода реагира и на най-малкото движение. Помислих си, че ще чуе огледалото на камерата и ще се стресне.
Рискувах...
Фокусирах и снимах.
Тя разбира се чу странния звук и веднага погледна точно към мене. Гледаше, но не ме виждаше. Скривалището ми бе безупречно!!! Бях много щастлив. А тя продължи да изследва останалите заобкръжаващи я звуци.
Второто щракване на камерата отново прикова погледа и към мене, но нищо! След малко дори не отразяваше толкова задълбочено странния звук. А аз вече се чувства като ловджия, спечелил първия си трофей.
Кръстих лисицата Пламъче, заради огнения цвят, която багреше гърба и.
След минутка Пламъче си влезе в дупката и започна зорко да се оглежда от нея. Подаваше се само главата и.
След малко се скри, а аз реших че ще си подремне.
Нещо ме озадачи.
Бях сигурен, че лисицата която видях предния ден, макар и от далече, беше по-едра и имаше черно по тялото. Все още помнех голямата и рунтава черна опашка.
Предположих, че може да са повече лисици. Дори реших, че Пламъче е женската лисица, а другата е мъжка. Това значеше, че в дупката можеше да има и малки лисичета, а Пламъче да е влязла да ги кърми, пък таткото още да е на лов.
Точно така, предния път таткото-черната лисица е стоял на пост, затова така устремено патрулираше от единия край на лисичината до другия - за да оглежда района.
Мотивирах се да чакам.
Мястото беше адски неудобно, защото беше под наклон. Левият ми крак изтръпваше все повече и повече, но все пак в тези моменти бях благодарен на себе си, за всичките часове прекарани в различни пози от йога, които бяха направили тялото ми по издръжливо на подобни натоварвания.
Вече стоях неподвижно около двайсетина минути, замислих се че в съзнанието ми бе навлизала само една единствена мисъл и тя бе именно тази, в която се замислях, че не съм мислил. По едно време започнах да усещам себе си като храст.
Изведнъж из храсталаците вдясно от дупката се появи голямата лисица. Изглеждаше някак величествена и дори храбра. Ясно видях черния гръб и вече бях сигурен, че това е лисицата, която забелязах първия ден.
Кръстих я Черньо.
Той обиколи няколко пъти около дупката, докато се увери, че всичко е наред.
Щракането на камерата го вкамени на място. Рязко извъртя глава и като чели се вторачи в мен. Вече бях сигурен в дегизировката си, така че това този път не ме притесни особено.
След секунди...щрак...и камерата отново отекна в тишината, преплетена с недоловимия пой на различни птички.
Дори на мен затвора на огледалото ми се струваше изключително шумен, никога не бях го чувал толкова силно, а за автофокуса на камерата да не говорим. Звучеше ми като бор машина в ръцете ми. А автофокуса постоянно се залъгваше от стърчащите тревички наоколо - изключих го разбира се и бях принуден да премина на ръчно фокусиране.
След като се увери, че шумът е безопасен, Чернью продължи да слуша с внимание всички останали звуци и да се ослушва за по-необичайни. Това беше, голяма победа за мен, защото животните привикнаха с шумовете, които издавах. Естествено през цялото това време не съм и потрепнал дори, за да не разклатя храста в който се бях скрил.
След малко едрата лисица изчезна.
Помислих си, че това беше просто проверка дали всичко е наред.
След 5 минутки, Пламъче излезе от дупката и също тръгна на някъде.
Последва един празен и мъчителен за мене час, в който нищо не се случваше, а болката в краката ме принуждаваше да се размествам лекичко.Малката физическа нужда да се облекча ме измъчваше допълително. Ръцете ми омаляваха и камерата ми тежеше двайсетина килограма. Отпуснах ръце и просто стоях и дебнех.
Забелязвах най-малките промени в картина и долавях дори и най-плахите звуци около мен. Сетивата ми се обостриха до непознати за мен нива. С изненада се удивлявах на себе си, когато изведнъж забелязах нещо да се движи в периферното ми зрение - беше мравка, което се катереше на стъбълцето на стръкче висока трева, намираща се на 4-5 метра пред мен.
Имах чувството, че пусках корени на това място - беше ми приятно!
Тогава се появи Пламъче за минута и отново изчезна някъде в шубраците.
...
...тези въпроси страшно много ме вълнуват и сега.
Интересното беше, че Черньо само премина пред дупката и изчезна някъде в гората. Като, че ли дойде да ми покаже улова си и се изпари да си похапва някъде на спокойствие. А къде ли беше Пламъче?
* * *
Часът беше около 07:30
Двете лисици се появиха почти непосредствено една след друга и седнаха пред дупката. Облизваха се сладко, явно тъкмо бяха хапвали, стана ми ясно че са изяли крачето някъде встрани от лисичината.
Тогава Черньо започна да облизва и да къпе Пламъче, а аз прозрях, че всъщност Пламъче е малкото лисиче а голямата лисица не е татко а грижовна майка. От тогава я наричам Чери.
След малко се преместиха на слънце, където банята продължаваше. Това е една от най-трогателните сцени, на които бях присъствал. Не можете да си представите каква първична и силна, истинска любов грееше от хълма в този момент. Трудно е да опиша благодарността си, че съм присъствал на тези наистина сакровенни моменти, които така трогват сърцето ми.
Тези малки, сладки и тайни моменти, които могат да изпитат две същества!!! Това за мене беше като сбъдната мечта, да съм част от природата и да не и преча, да съм там и да се любувам, да го запечатам и да го даря на теб, скъпи читательо. Обичай Природата и я пази!
След като къпането приключи малкото се разхождаше насам-натам. Препичаше се на слънце, а Чери му показваше как се копае дупка и бдеше над спокойствието им.
От поведението на малкото, което успях да наблюдавам си личеше, че е почти самостоятелно, та аз го помислих за майка, все пак.
Но в край сметка, все още беше хайванче и си личеше, че му се играе, но въпреки това се държеше на ниво, като един отраснал лисан.
По принцип лисиците са активни през нощта и вече беше време за сън а Пламъче се прозяваше постоянно.
Накрая полегна в краката на Чери, а тя ведро следеше всичко наоколо. Не изтърваше нито един шум, нито една птица, нито едно потрепване на тревите.
.JPG)
