БЕЗ БУТИЛКА, ЗА БЪДЕЩЕТО...
Здравей!
Търсиш ли нещо?
Сигурен/на ли си?
Много време мина...
Не ме ли позна...?
Ние сме стари приятели!
Не можеш да си представиш дори колко стари!
Аз съм твоят пръв другар...
Спокойно! Не е странно, че сега не се сещаш!
Нормално е дори!
Всички растем, порастваме и забравяме.
Заедно с теб сме стигнали до тук!
Не знам сега къде си!
Дано ти да знаеш!
А и да не знаеш – не се тревожи!
С правилно усилие и възприятие всичко може да се подобри.
В момента, аз не мога да знам какво си правил/а до сега, но мога да ти разкажа как се справях до сега.
Може и това сега да ти се струва странно, дори смешно, може пък да ти се струва мъдро – всъщност зависи от действията ми от тук нататък.
Да!
Аз съм Ти! И Ти си Аз!
Аз съм ти в нов дом.
Разбираш ли! Това тука си го писал ти!
Явно може да четеш на български отново.
Добре, че си се сетил да го напишеш и на английски!
Днес ставам на 30 и реших, че е време да направя нещо за теб! Шегувам се!
Може би си по-развит от мене...
Имам усмивка!
Усмихвам се като погледна на зад, като погледна на пред, усмихвам се сега!
Има на кого, има на какво. Имам пътека в краката си! Светлина в очите си!
Сега по същество!
Мислил/а ли си някога за случайността и за съдбата?
Вярваш ли, че нещо някога се е случило случайно?
Извини ме, ако ти звуча малко поучително!
Все от някъде трябва да започнем аз и ти, нашия монолог...
Мислиш ли, че днешния ти, няма значение за утрешния ти?
Мислиш ли, че с този, ден, този живот, всичко приключва просто ей така!
В природата, в химията, физиката нищо не се губи, само преминава от една форма в друга.
Днес си тука, утре пак някъде тук, но вследствие на това, което си бил вчера, на това което съм аз днес.
Поглеждаш назад и все едно сън.
Ами такова е – сън!
Можеш ли да поемеш отговорност?
За това, което си?
Можеш ли да спреш да търсиш оправдание или друг виновник за това или онова?
Ако не вярваш в случайността, значи знаем аз и ти, че виновни сме си само аз и ти!
Помисли...
Ти си причината да се случи всичкото, което ни се случи, случва се и ще се случи.
И хубаво и не, заслугите са си за мен и теб.
Извини ме, ако го знаеш, просто си говорим... нали?
Чувствам нужда до го споделя с мен (с теб), за всеки случай.
Да ти кажа, до какво съм стигнал.
Животът ми се промени!
Все се лутах. Винаги съм търсил, без да зная дори какво. Сега поне май зная!
Минахме през заблуда, страх, разочарование, страст, щастие, тъга.
Умът се бори и дерзае, препуска от една емоция в друга, от едно желание в друго - илюзия на ума, на сетивата, на модата.
Не ми се иска да ти пиша клиширани неща за любовта.
Но този свят не разбира любовта.
Когато спреш за малко и се заслушаш, какво остава?
В тишината на ума се ражда любовта!
Всъщност тя винаги е там, но ума е сляп за нея. Когато той заспи, лежи в нея!
И аз не го разбирам добре, но знам че е така. Усещам го, че е така.
И ти го знаеш, всеки го знае, кой по-добре, кой не...
Умът е нашата градина.
Добрия градинар бере добри плодове и се радва на красива градина!
Как да станем добри градинари?
Мисля, че имам правилна рецепта!
Важно е как се обработва земята.
Да се тори, сади, да се полива и плеви!
Как се тори?
С правилни знания и занимания!
Как се сади?
С правилни и уместни действия!
Как се полива?
Без очаквания, без надежди, без желания!
Но по трудното е как се плеви?
Не със сила! Какво кара плевелите да покълнват?
Ами, че умът разбира се!
А той как се балансира?
Всички отговори откривам в една книга, която започнах да преписвам: http://selfupgrading.blogspot.bg/
Още не съм я дописал, но докато дойде време да четеш това, ще съм я приключил.
Умът е като въже запито на брега на Океана, а вълните го мяткат.
Майсторлъка е в това да се научиш да успокояващ вълните, не да напъваш въжето.
.JPG)
