Мястото, за което ще разкажа сега не е особено известно и може би затова е и толкова красиво.
Петрова нива е местност в Странджа, в землището на село Стоилово, където през 1903 година (28-30 юни), се провежда конгрес на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, на който се изработва общият план на въстаническите действия в окръга по време на Илинденско-Преображенското въстание.
В края на 50-те години на миналия век е построен паметник, а през 2003 година в чест на 100-годишнината на въстанието е построена църква, наречена Света Петка. Има и музей с експонати (снимки, оръжия, документи) от освободителните борби на българите от Тракия и Македония. В паметника са зазидани костите на Георги Кондолов. Местността е част от Стоте национални туристически обекта.
По главният път за Малко Търново има отбивка с означение "Петрова Нива".
След малко допълнителна информация, като тази по-горе, започваш да се чудиш, какво му е скришното на една нива и как би моглo да се брани поле от евентуално настъпление на турски орди и т.н. В край на сметка, там са се уреждали въстаннически дела.
След отбивката се движиш по еднолентов път в тунел от дървета, тук там се оголва поляна, разкриваща планинаската шир.
Времето беше влажно, дъждовно и мъгливо - "идеално за снимки" :)
А аз бях дори и без статив. Това обаче не ме притесняваше.
Все пак красивите места, не са просто за да се заснемат.
...
Когато стигнахме на мястото, това което видях вероятно е и това, което е виждал всеки стигнал до тук - една обширна поляна с плавно полегати слконове по краищата, едни паметник наподобяващ дебела стена, малък музей и храмче в другия край.
Изглежда някак семпло, дори малко скучно.
Може би това е и причината много от хората идвали тук, просто да се качат в колите си и да заминат. Все пак вече са дошли до тук, нали - не е ли достатъчно, влизали са в музейчето, взели са си печат за колекцията от 100 забележителности и т.н. На повечето това им стига. Малко са хората, които се опитват да усетят въздуха и атмосферата на подобни места и оповавайки се на историята, да се разходят и някак си да се опитата да си го представят, как е било преди години, да пресъздат някогашните събития в съзнанието си.
Малко по-напред към края на поляната се вижда плахо отсрeшният хълм. Видимостта не е особено добрa заради гъстата растителност . Искаше ми се да видя по-добре, знаех че мога да намеря по-добър излет и не след дълго открих малка пътечка, криволичеща настрани и леко надолу между каменисти бабуни и бодливи храсталаци. След 20 крачки стана по стръмно, а гледката се разширяваше.
Слизах още десетина метра надолу по стръмна скала и накрая просто вдигнах глава.
Беше наистина удивително.
Високо около 40 метра, аз бях някъде в средата. После като огледах разбрах, че тази стръмнина опасва цялата нива със гладките си почти отвесни скали-стени. Няма начин да се покачи човек, дори и да е опитен алпинист и катерач. Склона в началото е почти вертикален, а освен това е и ронлив. В подножието му се вие ръкав на река Велека. Коритото плавно се увиваше около отсрешния хълм, изглеждаше да е широко около десетина метра.
Времето както казах беше сиво, но идеално пасваше на историята, която се опитвах да пресъздам в главата си. Представях си къде са били наблюдателните постове, опитвах си да си създам емоцията, която са изпитвали българите по онова време на това място.
После просто си седях и съзерцавах тази невероятна картина.
Чудех се дали изобщо си струва да се опитам да го заснема. Мъглата не се бе разведелила особено а облаците си бяха все така тежки и посърнали, леко препръскваше.
Все пак извадих камерата а приятелката ми вече ме търсеше и слизаше към мен. След минута вече търсех подходящ ъгъл, който да загатва поне малко за магията на това място. В този момент ми се искаше да имам обектив, който да вижда толкова широко, колкото и очите ми. Не беше възможно да хвана всичко, което исках. Въртях от тук-от там камерата, нагоре-надолу. Накрая поспрях и помислих. Качих се по-нагоре и помолих половинката ми да застане на определено място. Често се опитвам да вкарвам човек в кадъра, за да се придобие представа за мащаба на мястото.
Направих няколко снимки, ето и една от тях.
.JPG)
