По крайбрежието на град Варна открихме останки от древно животно.
Намира се в зона, която е почти необитаема. Това беше единственото място, която не бяхме обходили.Видимата част е отпечатък от гръбнак, както и прешлени, който продължават на вътре в скалата. Размерът му вероятно е около метър и половина.
Свързахме се с природонаучния музей и института по Океанология във Варна. След като заведох двама водещи учени на мястото, решиха че е фосилът е на древният кит Cetotherium,
което в превод означава.
Съществото е обитавало нашите морета в епохата на Олигоцена или преди 23-34 млн. години.
Интересно е да се представим, как покрай нашите брегове са плували такива бозайници. По-интересен ми се стори въпросът как е възможно да попаднем на подобни останки и то по брега на морето.
Отговор получих от професор Веселин Пейчев, специалист по Геология. Той каза, че експедиция на Варненския Институт по Океанология са открили парче от дърво на огромна дълбочина в недрата на скала от морското дъно на Черно Море. Откритието и заключенията от тази находка са официално документирани, така че това не е просто теория, а научно откритие. Този потоп обяснява и появата на тези вкаменелости на нашата надморска височина.
Друго нещо, което исках да си обясня е как се съхранява такъв скелет, почти непокътнат без да бъде унищожен от други хищници по онова време.
Оказа се, че всички вкаменелости са от животни, които поради ядна или друга причина са били затиснати от свличащ се земен пласт, в следствие на земетресение и свлачище.
Така тялото остава непокътнато от други хищници. Така в продължение на много време, под въздействието на химични реакции, калция от костите се извлича и замества с минерали, които образуват буквално калъп на екземпляра.
По експертно мнение в България няма много данни за подобни находки. Откривани били само части от прешлени, никога не е намиран череп. По-запазени екземпляри са били откривани по бреговете на Украйна и Русия.
Бяхме много щастливи и горди с нашето откритие, чувствахме се истински късметлии, че се натъкнахме на подобна находка.
Новината достигна и медиите, които организираха кратък репортаж, без нашето знание и без споменаването ни, бяха ползвани чужди снимки. Почувствахме се изпързаляни, защото винаги съм бил на мнение, че човек трябва винаги първо да се свързва с местните специалисти в дадена област, отколкото да търси директно медийно внимание, но след тази случка промених убежденията си.
Кой знае? - в някой доклад, някъде по Света, може и да съществува нашият Китозавър регистриран под чужд патент.
Поне аз разполагам със снимков материал потвръждаващ по-ранна дата на документиране на екземпляра, от която и да е друга снимка.
Така, че той е наш!!!
На Георги Дойчев и Нина Диянова, по настоящем Дойчева!
.JPG)
