Искаш ли орехче?

Тъкмо паркирах колата в гаража. Когато излизах да затворя портите, чух да ми викат от вътре, но не разбрах какво. Сочеха нещо към двора, загледах се и я видях...


Не беше хич страхлива. Разглеждаше ме любопитно докато си чупеше орехчета. Аз не и досаждах. Остави ме да я снимам като с недоумение ми се чудеше на странните звуци, които издаваше огледалото на фотоапарата. Местеше се от клонче на клон да си търси нови орехчета...


Продължавахме да се гледаме и всеки да си прави своите си нещенца, тя да хапва, аз да снимам. Изведнъж тя спря да гризе и хрупа, втренчи се в мен и като чели ми предлагаше ореха. Аз разбира се, учтиво и отказах, но тя продължи да настоява... от уважение, накрая го приех...