Разхождахме се покрай Буйновксата река. Вървейки по асфалтовия път на около 30тина метра от бистрите ручеи, изведнъж просто се сковах и насочих очите си надолу - "неволно", защото не знам какво всъщност ме накара да спра погледна си пред краката. Беше черен с жълто-оранжеви петна, стоеше неподвижно, помислих си че е замръзнал, нали е студенокръвен.
Минаваха коли от време на време, не можех да го оставя там. Окраската му ясно крещеше "не ме пипай, отровен съм", внимателно го прехвърлих в пластмасова чашка, с помощта на една пръчица. Той потрепна много леко, не се съпротивляваше, което ме безпокоеше. Тръгнахме към ливадата и го пуснах в тревата. Но той стоеше абсолютно безжизнено и едва-едва се предвижваше. Не бях сигурен все още кое е неговата среда на обитание, чудех се и как е попаднал чак на асфалтовия път и защо бе се смразил точно там. Не исках да го оставям така, исках той да избяга от мен, беше изключително уязвим и беззащитен в този момент. Не бях сигурен и що за влечуго бе. Когато го разгледах обстойно, веднага забелязах слабо развитите му крака и силно развитото тяло и опашка. Опитвах се да анализирам поръсите на крайниците му и личеше, че не са приспособени за катерени - нямаха нокти, нито пък вендузи. Предположих, че е земноводен, но какво правеше на такова далечно разстояние от реката? Преместих го до един камък, непосредствено до реката.
Стана незабележим.
Гущерът сякаш чу ромоленето на рекичката и изведъж подивя и хукна по камъка, в първия момент си помислих, че ще се самоубие и се чудих дали да не го спра, а той се метна директно във ледената вода.
Изписваше грациозни и бързи спираловидни движения с цялото си тяло, плуваше бързо, а аз изгарях от вълнения. Снимах го докато плуваше, а след малко се спря и се спотаи между няколко туфи водорасли и пръчици.
В началото се криеше от мен, когато се приближавах да го снимам, но после и двамата свикнахме един с друг, а той без всякакви притеснения се покатери на един голям, гниещ във водата дънер. Най-демонстративно се настани и зае горда позиция, дали демонстрираше териториалност или просто искаше да е извън водата не знам, но беше красив момент...
След това се обърна към мен, погледна ме и леко се усмихна.
След като се прибрах вкъщи веднага проверих в интернет и го открих, беше Огнен Саламандър.
Активен вечер и нощем. През останалото време се крие в сенчести процепи, под паднали дървета или други влажни и сенчести места. Денем излиза на повърхността само в дъждовни дни, затова и по нашите земи е известен още и с името Дъждовник.
Интересно е, че денят в който се срещнахме съвсем не бе дъждовен!
Оказа се че наистина е отровен,При раздразнение кожата му отделя отровен бял секрет - невротоксичен алкалоид самандарин. Секретът, концентриран в кожни жлези, главно около главата и по гърба, причинява силни мускулни конвулсии и високо кръвно налягане. Жлезите, отделящи самандарина, обикновено са разположени по цветните петна. Дъждовникът е способен да разпръсква тази отрова срещу хищници, за да обезкуражи нападателя.
Друго интересно, което научих бе, че саламандрите не напускали местообитанието си с години и имали перфектно зрение. Това още повече ме озадачи, как се бе озовал чак на асфалтовия път...... може би за да ме срещне...
Може да е търсил храна, тъй като се хранел предимно с голи охлюви и паякообразни и затова да бе преминал цялата ливада.
Каквото и да е срещата ми с това същество ми бе много вълнуваща и интересна.
Минаваха коли от време на време, не можех да го оставя там. Окраската му ясно крещеше "не ме пипай, отровен съм", внимателно го прехвърлих в пластмасова чашка, с помощта на една пръчица. Той потрепна много леко, не се съпротивляваше, което ме безпокоеше. Тръгнахме към ливадата и го пуснах в тревата. Но той стоеше абсолютно безжизнено и едва-едва се предвижваше. Не бях сигурен все още кое е неговата среда на обитание, чудех се и как е попаднал чак на асфалтовия път и защо бе се смразил точно там. Не исках да го оставям така, исках той да избяга от мен, беше изключително уязвим и беззащитен в този момент. Не бях сигурен и що за влечуго бе. Когато го разгледах обстойно, веднага забелязах слабо развитите му крака и силно развитото тяло и опашка. Опитвах се да анализирам поръсите на крайниците му и личеше, че не са приспособени за катерени - нямаха нокти, нито пък вендузи. Предположих, че е земноводен, но какво правеше на такова далечно разстояние от реката? Преместих го до един камък, непосредствено до реката.
Стана незабележим.
Изписваше грациозни и бързи спираловидни движения с цялото си тяло, плуваше бързо, а аз изгарях от вълнения. Снимах го докато плуваше, а след малко се спря и се спотаи между няколко туфи водорасли и пръчици.
В началото се криеше от мен, когато се приближавах да го снимам, но после и двамата свикнахме един с друг, а той без всякакви притеснения се покатери на един голям, гниещ във водата дънер. Най-демонстративно се настани и зае горда позиция, дали демонстрираше териториалност или просто искаше да е извън водата не знам, но беше красив момент...
След като се прибрах вкъщи веднага проверих в интернет и го открих, беше Огнен Саламандър.
Активен вечер и нощем. През останалото време се крие в сенчести процепи, под паднали дървета или други влажни и сенчести места. Денем излиза на повърхността само в дъждовни дни, затова и по нашите земи е известен още и с името Дъждовник.
Интересно е, че денят в който се срещнахме съвсем не бе дъждовен!
Оказа се че наистина е отровен,При раздразнение кожата му отделя отровен бял секрет - невротоксичен алкалоид самандарин. Секретът, концентриран в кожни жлези, главно около главата и по гърба, причинява силни мускулни конвулсии и високо кръвно налягане. Жлезите, отделящи самандарина, обикновено са разположени по цветните петна. Дъждовникът е способен да разпръсква тази отрова срещу хищници, за да обезкуражи нападателя.
Друго интересно, което научих бе, че саламандрите не напускали местообитанието си с години и имали перфектно зрение. Това още повече ме озадачи, как се бе озовал чак на асфалтовия път...... може би за да ме срещне...
Може да е търсил храна, тъй като се хранел предимно с голи охлюви и паякообразни и затова да бе преминал цялата ливада.
Каквото и да е срещата ми с това същество ми бе много вълнуваща и интересна.
.JPG)
