Запътих се към езерото към 15:00-15:30 часа.
Когато го стигнах, купих си кафенце от една бутка и продължих да вървя по брега. След малко си набелязах място където да прекарам следобеда и поседнах.
Началото на златният час наближаваше и вече бях започнал да снимам.
Първа жертва на обектива ми станаха патетата, които бях толкова много, че приличаха на стотици шамандури.
Наблюдавах всичко около себе си и чаках с нетърпение алените цветове на залеза.
Отраженията на дърветата във водата, придаваха някаква приказност на всеки един момент. Чуваше се тихото клокочене на водата по брега на езерото, а в далечината отекваха патешки крясъци. Гарваните шареха по небосвода, раздирайки зловещо гърла.
...малко отклонение:
Град Ивано-Франков се намира в Украйна, област Галицка, което буквално преведено означава - Гарван. Името си носи поради огромния брой на черни гарвани в целия район.
Небето беше ясно и бистро, но съвършено красиво. Надявах се полъха да доведе и облаците в нашата обща рисунка. Бяха малко по на юг. Там вечерта вече ги покриваше с хладната си пелерина, а те сякаш изчезваха недалеч в дълбоката и синева, водеща началото на тъмната бездна на нощта.
Леки вълнички в топли бежово-златисти оттенъци, плавно се къдреха, водени от южния ветрец и се разстилаха като мека коприна по повърхността.
В един час езерото приличаше на карамелено.
Златният диск постепенно се заспуска зад дърветата на захарния хоризонт.
Патиците запискаха в тон. Небето се оцапа в стотици чернички петна, от прииждащите гарванови ята. Злокобен хор запя, да изпрати Слънчевата светлина. Летяха устремени към огнения небосклон и потъваха като чели целите ята в ярко оранжевата заря.
Настъпваше краят на деня.
Изведнъж глъчката затихна и замря - цялата земя застина в тишина. Тогаз настъпи онзи час. Час на безграничност, забвение и красота. Съвършенство и хармония.
Нямах мисли, нямах страст ни страх, просто чувствах, че съм част.
Студът идва с тъмнината.
След минути вече не си чувствах пръстите на ръцете, но пък учудващо, че бяха железни и стабилни за снимки при скорост 1/4, подпирайки на коляно или на раницата.
Никога не бях снимал с толкова бавна скорост от ръка.
Пръстите ми бях безпогрешни.
Не съм правил компромис със остротата - блендата не е падала под f11, а чувствителността на сензора не е надвишавала 200.
Взех си сбогом с този ден и си мечтаех, така да си отида някой ден и аз.
Когато го стигнах, купих си кафенце от една бутка и продължих да вървя по брега. След малко си набелязах място където да прекарам следобеда и поседнах.
Началото на златният час наближаваше и вече бях започнал да снимам.
Първа жертва на обектива ми станаха патетата, които бях толкова много, че приличаха на стотици шамандури.
Наблюдавах всичко около себе си и чаках с нетърпение алените цветове на залеза.
Отраженията на дърветата във водата, придаваха някаква приказност на всеки един момент. Чуваше се тихото клокочене на водата по брега на езерото, а в далечината отекваха патешки крясъци. Гарваните шареха по небосвода, раздирайки зловещо гърла.
...малко отклонение:
Град Ивано-Франков се намира в Украйна, област Галицка, което буквално преведено означава - Гарван. Името си носи поради огромния брой на черни гарвани в целия район.
Небето беше ясно и бистро, но съвършено красиво. Надявах се полъха да доведе и облаците в нашата обща рисунка. Бяха малко по на юг. Там вечерта вече ги покриваше с хладната си пелерина, а те сякаш изчезваха недалеч в дълбоката и синева, водеща началото на тъмната бездна на нощта.
Леки вълнички в топли бежово-златисти оттенъци, плавно се къдреха, водени от южния ветрец и се разстилаха като мека коприна по повърхността.
В един час езерото приличаше на карамелено.
Патиците запискаха в тон. Небето се оцапа в стотици чернички петна, от прииждащите гарванови ята. Злокобен хор запя, да изпрати Слънчевата светлина. Летяха устремени към огнения небосклон и потъваха като чели целите ята в ярко оранжевата заря.
Настъпваше краят на деня.
Изведнъж глъчката затихна и замря - цялата земя застина в тишина. Тогаз настъпи онзи час. Час на безграничност, забвение и красота. Съвършенство и хармония.
Нямах мисли, нямах страст ни страх, просто чувствах, че съм част.
Студът идва с тъмнината.
След минути вече не си чувствах пръстите на ръцете, но пък учудващо, че бяха железни и стабилни за снимки при скорост 1/4, подпирайки на коляно или на раницата.
Никога не бях снимал с толкова бавна скорост от ръка.
Пръстите ми бях безпогрешни.
Не съм правил компромис със остротата - блендата не е падала под f11, а чувствителността на сензора не е надвишавала 200.
Взех си сбогом с този ден и си мечтаех, така да си отида някой ден и аз.
.JPG)
