Вървях в града. В един момент забелязах интересен облак в далечината.
Небето беше изключително чисто и синьо. Нямаше и следа от мъгли във височините.
Тогава видях този изумителен облак. Имаше стегната форма, а времето беше тихо и не разпиляваше небесните форми.
Виждах много неща в тази фигура и бързах да я заснема. Когато разгледах резултатите останах изумен, дори леко притеснен.
Първо видях злокобната осанка на Смъртта, чиято глава гледа надясно.
Бях изумен от прецизната пелерина, която сякаш се вееше. Разгледах и дръжката на Косата, която предположих, че трябваше да държи.
Вниманието ми се спря на кръглата форма от дясната страна на снимката, която приличаше на глава.
Накрая видях лицето на стареца - беше зловещо. Приличаше на мумия, която ме поглежда и леко ми се подсмихва.
Тогава видях този изумителен облак. Имаше стегната форма, а времето беше тихо и не разпиляваше небесните форми.
Виждах много неща в тази фигура и бързах да я заснема. Когато разгледах резултатите останах изумен, дори леко притеснен.
Първо видях злокобната осанка на Смъртта, чиято глава гледа надясно.
Бях изумен от прецизната пелерина, която сякаш се вееше. Разгледах и дръжката на Косата, която предположих, че трябваше да държи.
Вниманието ми се спря на кръглата форма от дясната страна на снимката, която приличаше на глава.
Накрая видях лицето на стареца - беше зловещо. Приличаше на мумия, която ме поглежда и леко ми се подсмихва.