Моментът

Беше Пролет.

Разхождах се в парк с тополи.

Високите дървета дружно разпиляваха своя пух от пукнатите малки пъпки. Вятърът ги поемаше и от тук започваше тяхното приключение.


Носеха се насам-натам, като че ли без посока. И така докато не си намереха другарче, някъде по земята или пък не се затъкваха между някой ситни клонки на дръвчетата или цвететата, които бяха грижливо засадени по алеите.


Пътеките бяха старателно заслани с мекичко кожухче, умело изплетено от вятъра, тополите и тяхната младост.


Вървях и се опитвах да заснема едно от хилядите падащи пухчета

Безуспешно. Едва успявах да ги фокусирам, бяха толкова мънички.


Денят бе прекрасен, а аз си купих китка цветя от едно босо момиченце на улицата.

Навсякъде летяха гълъби.

Заплеснах се малко по красивият им полет.

Прииждаха на малки ята и се събираха покрай хората, защото ги хранеха.

Тези гълъби бяха толкова свикнали с града и жителите му, че дори един надут мъжки ми сече пътя и ако не се бях спрял, щях да го настъпя.

Седнах на пейка.

В едната си ръка държах камерата, а в другата цветята, на чийто аромат се наслаждавах.

След малко забелязах, че това леко и деликатно ухание изкушава не само мен. Една оса се клатушкаше наляво-надясно около букетчето ми.

Това беше предизвикателство за мен и веднага започнах да се взирам в очите и през обектива, с отчаяни опити да я фокусирам.

Тя не спираше, но и аз не се отказвах.

Беше пъргава и игрива, пикираше от цвят на цвят, а аз местех китката напред-назад, за да успея да я вкарам в кадър.

Тя не си заминаваше и не се плашеше.

Финия прашец, беше лакомство на което не можеше да устои.

Накрая я видях ясно и отчетливо....щрааааааак!!!

Когато погледнах кадъра – просто спрях. Това беше! Оставих цветята на пейката, а осата вече можеше спокойно да се наслади на аромата им.

След няколко дни снимката вече беше на печат, а от десктопа ми не слезе половин година.

Ето и резултата:

Трудно е да се опише задълбочеността, в която се бях потопил. Чувството е особено, все едно, че съм получил силен удар в главата – леко отнесен, с леко пищене в ушите все едно съм под вода и не съм способен да съществувам и живея на друго място освен в обектива. Това става всеки път когато снимам макро. А когато снимам пейзажи, се чувствам горд, от това че живея сред подобна красота, а егото ми изчезва размазано от мощта на планината и водата, облаците, вятъра, росата, слънцето, луната.

...преди да започна историята за снимката, се впуснах по течение от размисли над нейното заглавие...



Разсъжденията:

...На всеки му е позната мъдростта:


„Живей за Мига“


 И много други с подобен смисъл.

Но каква е истината, която се крие зад тези думи?

Моето мнение е, че хората им отдават прекалено голямо значение.

Абсолютно съм съгласен с това, че е безсмислено човек да разсъждава за минали събития, но е правилно да се анализират, за да може все пак да се поучи от тях.

Също така, човек е способен да промени нещо, което не харесва от миналото си, когато просто спре да му обръща внимание.

А как е възможно да се отклонят мислите от нещо, което ни вълнува или ни е наранило??

Когато мислим за друго, когато се трудим, когато живеем на Мига, защото да живееш на мига означава да му отдаваш необходимото внимание и старание, усърдност и съсредоточеност. Само тогава човек, ще изпита наслада от това, което върши, само тогава той може да бъде добър в това, с което се е заел. А когато е добър човек в нещо, обича и да го прави. Това са едни малки победи всеки ден, които са нужни на нашият ум да бъде удовлетворен.

Хората често се лутаме сред разни интереси, къде наши, къде чужди, в опити за реализация, успех и щастие в живота. И това е така защото ако сега, хората ходят на работа в офиси, банки, магазини и т.н, то преди са ходели на лов, или са били земеделци. Всички са се трудили, отглеждайки и потомството.

Някой смятат, че ако са в състояние на постоянна мисловна тишина, ще бъдат щастливи. По-скоро празни, също така отдалечени и неприспособими.

И в край на сметка какво се получава???

Нито едното – нито другото.

Така че бездействието и безсмислието съвсем не е правилен подход за живеене.

Може би цялостния проблем е настъпил с появата на парите, но както започнахме разсъжденията – нека не говорим за неща, които не подлежат на промени. Усилията по тях са абсолютно безпредметни и не носят удовлетвореност.

Йога учи на медитация и концентрация.

Йога означава сливане, но с какво??

Това е състояние на концентрация и отдаденост – с други думи старателност и стремеж за развитие, човек да става все по-добър и умел във всичките си начинания.

Медитацията е състояние на спокойствие, в което мозъка забавя своите темпове, в анализирането на всичката насъбрана и постоянно прииждаща нова информация. Така той си почива.

Как мислите, какво би се случило с тялото ви, ако постоянно лежите?? Това си е чист мързел!

Медитацията трябва да бъде незаменимата част от ежедневието ни както и почивният ден за един спортист. Всеки един човек знае, че не може да се труди без да си почива, защото просто след силна умора, способностите ни спадат почти до нула.

Липсата на реализация или проблеми е водещ устрем на много хора да се насочат към духовното развитие.

А в какво се изразява това?

Науката в наши дни достига изключителни висини, но идва моментът, в който обясненията спират и се обобщава следното: енергия, магнетизъм, гравитация.

Духовните учения използват същите тези термини. Казах учения, защото в истинската си същност те са далеч неизчерпаеми отколкото си мислим. Смешно е човек да смята себе си за духовно просветлен, след прочитането на 4-5 книги с подобна тематика. Както всяко друго нещо – необходима е практика.

Духовните учения са нож с две остриета. Много често хората започват да се занимават с тях и много скоро, вече си въобразяват че се просветляват. Освен това имат склонността и да проповедничат, да отхвърлят целия Свят, но това е засилване само на тяхната неприспособимост.

Марк Твен го е казал така: „Глупав е онзи човек, който се опитва да приспособи не себе си към околния Свят, ами целия Свят към себе си!“

Също така такива хора много обичат да обясняват как се „движи“ Света, говорят за енергии и че боравили умело с тях, и че ги изпращат и приемат на и от различни места, отправят въпроси към духове и дори ги получават. Това е лека форма на маниякалност.

Учени от целия свят посвещават живота си на този смисъл, да се доберат по-близо да истината и все още не могат, но те поне развиват своите мозъци, а тези които мислят, че сега ще си поседят малко, помедитират или ще почета книга, писана от някой като тях и ще го измислят - те само си мислят!

Абсурдно е да се обяснява нещо подобно.


Христо Ботев го е обобщил в едно изречение:



„Истината е Свята, Свободата мила!“



Всеки, който дръзне да се опитва да обяснява това, той е невеж!

За истинските мъдреци истината е тишината, защото само тя не говори и не дава обяснение, защото всяко едно обяснение е просто една мисъл на нашият мозък и нищо повече.

Грехота е да се петни Светостта на този прекрасен свят, на този прекрасен живот.

Заблуда е това, че го разбирал някой си, някъде си!

Заблудата е заключена в една от функциите на мозъка и ума ни.

Този ум е нашата свобода, той ни дарява със свободата да изпълнява всички наши желания. А какво е желанието според мозъка – просто една мисъл. Мисъл и желание е едно и също!

Нашите мисли са нашите желания!

Какво и да бъде написано и казано, то все пак първо е било измислено, след това обмислено, написано и редактирано! Какво истинаско има в него тогава?

Но нека се върнем на духовността и какво всъщност е тя, защото пречупена през призмата на сегашния манталитет у хората, тя е доста лъжлива.

Духовността е път към удоволствието и щастието, тя не е път за анализиране на нещастието!!!

Човек трябва да си търси щастието, а не да търси защо е нещастен!!!

Аз споменах по-рано за вниманието, което трябва да обръщаме на малките моменти и да им се отдаваме.

Към тях е насочена духовността.

Именно това човечеството наричаме изкуство!

Духовните учения са изкуството да се живее, за това то не може да бъде конфигурирано или написано.

Всеки човек сам намира своето изкуство.

А какво по-подходящо изкуство от фотографията да се изрази силата на момента?

Тя е лекарството против забравата, но както всички други лекарства, тя постига изкуствено този ефект, а именно емоцията, която вече никога няма да изпитаме от ситуацията, която снимката документира.

Силните снимки, са снимки направени с чувство, идея и умение, тези които носят в себе си само една единствена, мъничка частичка от емоцията на фотографа, тези които възбуждат човешкото любопитство и го карат да си представя и фантазира.

Чудесата на фотографията са безгранични. Човек може да стане мъничък като буболечка и да слезе в малкия необятен свят на чудни растения и животни, а може и да се превърне във вятър и да се носи по безкрайните ширини на природата. Може да се вгледа в очите на някого и да се докосне до неговите чувства.

Толкова с философските отклонения, че темата е безкрайна.

...