Спокойното Селце

След като преминеш канарите,
криещи в подножието си реките,
някъде там, насред горите,
където дивеча се вижда и в мъглите,
а водата избива от скалите.
Там, отвъд, насред полята,
където плодородна е земята.

Място тъй диво и прекрасно,
тъй магично и вълшебно.
но не питай ти, сам го потърси!
Нека сърцето, пътя ти да озари!

Когато си насред тези ширини,
и в зимата, дори,
в Коледна приказка си ти.
Търсиш ли го - знай,
ветрове, мъгли не стигат там, уви
скътано на завет е помни,
а къщичките буткат се като чели.
По това ще го познаеш ти!

Пролет ли е, по поляните жужат пчели,
Лете ли е, от цветета одеяло го краси.
Есен багри планината, багри и гората,
Диви кози препускат по ждрелата.
Коминчета димят и стелят се пушаците в небесата,
а тихият полъх разнася на уюта аромата. 

Тук шуми водата, шумят листата.
Тук гъмжи реката и гората.
Тук ухаят цветята, ухае и земята.
Тук злато е слънцето, луната.
Тук светлините са звездите.
Тук на високо са орлите на ниско са пчелите и мравите.
Тук майка е земята, водата е бащата, цветята са децата...
Тук настроението е тишината,
а усмивка се изпъва просто хей така по лицата...
Тук спокойствието е душата,
хармонията - сетивата.