Моят малък приятел

Запознахме се "случайно".

Вечер, няколко часа преди зазоряване.

Беше дошъл на работата ми и си стоеше на една стена.

Помислих си: ...какво правиш тук?? Тук не е за теб! Тук има хора!!!

Улових го внимателно с един буркан и му предложих дребна вечеря, която улових в мазето. Беше свежа мухичка, тъкмо заплетена в примките на един паяк.  Явно не беше гладен и не и обърна внимание. Прочетох веднага подробна информация за вида и семейството му. Наречени са Балкански Гекони.

Характерно за тях е че живеят и в градовете. Излизат нощем на лов, а през деня се крият. Хранят се с дребни насекоми и паякообразни.

Сутринта излязох на вън и го пуснах в градинката отпред в близост до мрежата на един паяк. Веднага забелязах, че промени цвета на окраската си. Това ме изуми, бях сигурен, че в стаята беше бял, а сред кафеникавата пръст изглеждаше бежов.

Беше се захванал за едно сухо стебло на някакво растение. 

Макар и ловкостта с която се катереше, клонката трепереше. Това усети и паяка и той се размърда, което се оказа и неговата фатална грешка. Така привлече вниманието на малкия динозавъра и се озова тутакси в захапката му. Краката на паяка бяха доста дълги и на гекона му бе доста трудно да го преглътне, затова пък аз направих страхотни кадри.
 

Интересно още за този вид влечуги е, че нямат клепачи и тези функции се изпълняват от езика, което личи от снимката горе.

И така моят нов приятел се нахрани добре и блокира.

Стоеше неподвижно в градинката и не мърдаше вече 10 минути.

Ясно ми беше, че е заради храната, но как да го оставя така незащитен, далеч от коя и да е стена. Наоколо бродиха котки и грачеха свраки. Беше грешка от моя страна да го пускам в среда, която може би не е най-сигурната за него. Прибрах го обратно в буркана и се прибрахме в вкъщи.

Извадих го и макар малкия си размер не беше никак страхлив и не опитваше да бяга, а вече се бях уверил в ловкостта и бързината му.

Пуснах го на една стъклена масичка на балкона. Това бе същински ужас за него, защото не можеше да се придвижи и сантиметър напред по стъклото. Крачетата на този вид влечуги са въоръжени с малки нокти, които са перфектно пригодени за всякакви грапави повърхности, но не и за гладки.

С доста усилия се добра да края на масата и от там потегли по безкрайните стени на моята тераса. Дълго време стоя на едно място без да помръдва, а след известно време изчезна. Още два пъти го виждах вътре в къщи да ходи по стените и може би все още делим една и съща бърлога.