Ръката...

...създала някога небето,
...напълнила морето.
Развихри вятъра, издяла и скалата,
пося зрънцето в земята.

Подари ни тя душата,
ала с ней дойде и самотата.
За какво ли беше любовта? - попита я душата;
"За мен!" - отговори гордо самотата.

Ръката... обрекла нази на свобода.
Oсъди ни... на собствена ни воля...!
Що зовеш ти въобще свобода,
щом мислите наричаш си неволя???

...аааахх как искам понякога да знам,
как ми се и иска, нищо да не знам....

Свободен съм за моя волност,
а защо не мога ич да съм на воля??!
Тазь ръка, даде ни крила,
ала аз сега, се уча как да полетя...