Златните пясъци на Чаную(чаената церемония)

Събудих се на терасата, колкото и странно да звучи това.

Беше 05:30 сутринта. Гледах една звезда няколко минути.
Станах и приготвих всичко необходимо за една неповторима чаена церемония по изгрев по плажовете на Златните пясъци.
Прелях скъпоценната течност в термос, приготвих оборудването.
Скоро вече карах към плажа. Имах си и другарче разбира се.
Нямаше много време, притеснявах се да не изтървем началото.

След толкова търчене, каране и бягане, най-накрая стигнахме на мястото, което си бях набелязал.

Разпънах статива, приготвих филтрите и налях чай.
Чаную вече можеше да започне.
Беше време да отпием първата глътка, когато слънцето започна да се надига тържествено от нощния си сън.

Всичко беше съвършено и перфектно.
Прохладен, мек ветрец, а чайчето сладко и нежно горещо.

Това бе най-прекрасният чай, който някога бях пил... странно - за всеки един така казвам.

Слънчевите лъчи ни галеха, песента на вълните ни унасяше - морето шептеше.
Златните пясъци искряха, а камъните си седяха. 

Рай. 

Пожелах си да имаме повече подобни чаени церемонии, на подобни места.

Пожелавам ти и на теб драги читателю!