Топла Носталгия
Края на златните и топли дни.
Последни слънчеви лъчи...
Цяло лято жега ми тежи,
но сега за лятото душата ми скърби...
за него всеки тихичко сега тъжи...
Носталгично гледам в изминалите златни дни...
и нежна болка се роди и...
сълзица леко ми напира...
Захладнели ветрове навяват ми надежди сладки - за подкрепа.
До следващато лято, ще ги пазя зорко в моята гореща шепа.
* * *
Жътва
Вече месец слънцето безмилостно нивята жари.
Полета трептят, танцуват в мараня.
Хребети тънат и врят в огнена пара,
сковани в безкраен думан.
Суша, пек - земя се пука.
Тежко им тези, дет са на полето.
Огън ги гори и жътва ги мори.
Кой знае що е хляб - прехрана, с кървав пот да се изкара?
Мисли, тачи и себе си не величи, всеки има място в този Свят определено,
и то съвсем не е спрямо твоят чин, офис или кабинет дори и малко занишено!
Други път, кога хляба, мляко си купуваш, помисли и се сети:
полето - там хора жънат и сено събират, и от глад умират,
алчен народ да нахранят и месо да му набавят.
Късметлии сме и аз и ти, че сме се родили тук, нали?
Че не ходим с дрипи сред стада, а с одежди в модерни возила.
.JPG)
