Татко винаги е казвал, че всички ние сме деца на един Баща и че той живее във всички нас и около нас, като е придобил различни форми, каквото и да означава това. Понякога ми разказва неща, които съм сигурна, че ще разбера след време, но не и в момента. Важното е само да ги запомня и като им дойде времето да се присетя.
Тази история, татко обича да я разказва.
Всъщност всеки път я разказва, все едно никога не я е разказвал.
Винаги е ентусиазиран и изпада дори в най-малките подробности.
И аз и Мама я знаем перфектно, но винаги я слушаме все едно не сме я чували до сега.
Било късна есен.
Тримата с Мама и Тати, сме се разхождали покрай някаква рекичка, която търсила Морето.
Пътьом минавала през гората.
Но там водата обичала да си почива и се разливала широко в страни, така тя образувала големи басейни, а дърветата обичали да отмарят дълбоките си коренища в тях.
Татко винаги разказва за красивите отражения на гората, които трептели по повърхността, все едно я виждаш как диша.
На излизане от горичката, сушата започвала по малко да изсушава влагата в земята и постепенно реката отново се събирала и стъпвала директно на плажа, където извивала своето устие.
Най-интересното е, че аз съм присъствала на тази разходка, но не я помня защото не съм била още родена.
Времето било хладно и ветровито, а край Морето още повече.
Небето сивеело, обхванато в мъглива, облачна завеса. Тук там се мотаели облаци, които бавно се разгъвали и после отново се нагъвали.
Слънцето светело, но не пекло.
Тогава татко казал на Мама, да ме покаже на Небето за да се запозная с Големия Баща.
Тя послушала и оголила издутото си коремче.
Не минала и минутка и Слънцето взело да се показва из под облачната пелерина.
Станало ярко и голямо, после ме огряло
Двамата Бащи се заприказвали.
Татко му казал:
„Това е твоето дете!“
Слънцето станало червено и запалило Небето от гордост!
Пламнали и облаците и водата дори, дето не гори.
Големият Баща, протегнал се, подал ръка на Майката Луна.
Ефирна и гальовна, но и малко строга, заизкачвала се тя нагоре, да ме видела и тя,
И така!
Слънцето, Луната танцуват валс с нас тримата в средата.
Аз със Мама, Тати с мен и Мама.
Морето свири - вятърна балада шушка,
а студът ни кара да се слеем в тиха гушка.
Често умувам и разсъждавам над тази случка и всеки път откривам по нещо ново.
Може би след време ще я разбера още по-добре тази история.
Тази история, татко обича да я разказва.
Всъщност всеки път я разказва, все едно никога не я е разказвал.
Винаги е ентусиазиран и изпада дори в най-малките подробности.
И аз и Мама я знаем перфектно, но винаги я слушаме все едно не сме я чували до сега.
Било късна есен.
Тримата с Мама и Тати, сме се разхождали покрай някаква рекичка, която търсила Морето.
Пътьом минавала през гората.
Но там водата обичала да си почива и се разливала широко в страни, така тя образувала големи басейни, а дърветата обичали да отмарят дълбоките си коренища в тях.
Татко винаги разказва за красивите отражения на гората, които трептели по повърхността, все едно я виждаш как диша.
На излизане от горичката, сушата започвала по малко да изсушава влагата в земята и постепенно реката отново се събирала и стъпвала директно на плажа, където извивала своето устие.
Най-интересното е, че аз съм присъствала на тази разходка, но не я помня защото не съм била още родена.
Времето било хладно и ветровито, а край Морето още повече.
Небето сивеело, обхванато в мъглива, облачна завеса. Тук там се мотаели облаци, които бавно се разгъвали и после отново се нагъвали.
Слънцето светело, но не пекло.
Тогава татко казал на Мама, да ме покаже на Небето за да се запозная с Големия Баща.
Тя послушала и оголила издутото си коремче.
Не минала и минутка и Слънцето взело да се показва из под облачната пелерина.
Станало ярко и голямо, после ме огряло
Двамата Бащи се заприказвали.
Татко му казал:
„Това е твоето дете!“
Слънцето станало червено и запалило Небето от гордост!
Пламнали и облаците и водата дори, дето не гори.
Големият Баща, протегнал се, подал ръка на Майката Луна.
Ефирна и гальовна, но и малко строга, заизкачвала се тя нагоре, да ме видела и тя,
И така!
Слънцето, Луната танцуват валс с нас тримата в средата.
Аз със Мама, Тати с мен и Мама.
Морето свири - вятърна балада шушка,
а студът ни кара да се слеем в тиха гушка.
Често умувам и разсъждавам над тази случка и всеки път откривам по нещо ново.
Може би след време ще я разбера още по-добре тази история.
.JPG)
