В мислите на едно дете:
Нещо не е съвсем наред...?!
През деня съм все с Тати, вечерта ме взима Мама.
С нея спим до сутринта и после пак съм с Татко.
Казват си довиждане и до там!
Не се разделят както подобава!!
Та те дори не се събират!
И така е всеки ден!
Но защо?
Обичат се много! Аз това го знам!
То е ясно!
Как се гледат всяка сутрин, всяка нощ - дълбоко с нежност и любов!
Но как все така става, че им убягва и прегръдка даже за раздяла?
Угрижени с мен, не им остава време ден след ден!
Денем Татко ми ме грее, вечер Мамо тихичко ми пее!
Всичко правят те за мен, време е да направя нещичко и аз за тях!
Вече съм голям, мога да се гледам малко сам!
Ще им подготвя изненада, че дано Татко да прегърне Мама!
* * *
И така мина се деня и започна бавно да настъпва вечерта.
Слънцето прегръщаше момчето, а то се радваше и усмихваше потайно, стараейки се да не се издаде и баща му да не разбере за неговата изненада.
Луната почна да се приближава и тъкмо със Слънцето да се отпратят, момчето ги хвана за ръката и тихичко им каза:
Мамо, Тате имам мъничък ангажимент, ще ме изчакате ли, ще се върна след момент!
Слънцето, Луната без да се усетят, останаха си двама.
Хванаха се за ръце и всичко беше в розови цветове!
А момчето се бе скрило и ги гледа и си мисли:
За вас е тази вълшебничка минутка!
Да си размените тази нежничка целувка!
.JPG)
