Георги Дойчев Фотография: Храм

Здрасти!
Добре дошъл/ла отново в моя сън!

Дъжд.
Не е много силен, но е лято и малко захладня.
Около нас са все голи и каменисти поляни.
Сухи треви и вечно зелени бодли.

Мисълта се лута: Убежище! Убежище! Къде моя храм?
Да намерим подслон!
Хайде, трябва да открим моето светилище!

Там! Там се вижда края на полята.
Вървим устремено!...

Идва буря!...

Спокойно! Виж небето!
Сиво е, да!
Но бързо ще премине!

...

Стигнахме гората!
Иглолистна.
Толкова е чисто!

Тук вече, не се усеща така дъжда!
Меко е! Земята е покрита от изсъхнали иглици, обагрени в ръжда.
Бос съм. Но не бучи.
Няма пътека! Ние ще я правим!
Тихо е!
Само капките лекичко поромоляват.
Ухае – дълго чакан дъжд.
Подсилва всички аромати!
Тамянова гора!
Това ли е?
Това е моя храм?
Мирише ми на храм, но дали?
Още ни вали!

...

Слушай!
Чуваш ли?

Вода!

Да вървим!

С поклон излизаме с тебе от гората.
Дълго време ще пазим спомена за аромата, тишината, красотата!

...

Виж!
Животинската пътечка!
Тя ще ни отведе!

...

Виждам синьото море!
Стига до брега...
Още малко и сме там!
Там е моят храм!

...

Мъчен е теренът!
Ето го брега!

О, не – още по зле!
Висок е! Каменист, ронлив и стръмен!

Ще вървим, лекичка по лекичка!

...

Ох!
Шипове! Каменни ками!
Бодат и израняват стъпалата.

Внимавай!
Ще се справим!
Вижда се водата – тъмно синя!


Тази снимка направих по-късно, за да потвърди трудността на терена, по който се движим.

Бавничко се движим, но ставаме все по-уверени.
Клякаме и ставаме, залитаме!
Като прохождащи дечица лакатушим.
С времето ще се научим!
Колко остър може и да е животът!

...

Тук всичко се разпада!
Пътят се троши, а пътека няма!
Земята на катове помляна!
Руини! Всичко е в разруха!
Камъни начупени, захвърлени!
Голи, остри, сухи!
На места се запряли канари – търкаляни преди!
Но виж!
Дървета! Иглосистни! Вечно зелени!
Новото начало следва неизменно края!
Нов живот, пробуден в катастрофа!
Всичко се променя!

...

Стигаме водата!

Сини дълбини! Чисти – страшни, непознати!
Докъдето погледа ти види!
Колко безграничен е живота!

...

Помниш още бурята нали?
Дъжд! Засилва се!
Ооо!
Светкавица блести!
Сега ще изгърми!

Грохот....

Виж как всичко се променя, вибрира и върти!
Дори и тук, на край света!
Движение, действие шуми!

...

Къде е този храм?
Как да го намерим?

Да влезем във водата!

Тази снимка направихпо-късно, за да потвърди трудността на терена, по който се движим.

Едва, едва напускаме брега бодлив.
Поглеждам под водата!

Внимавай! Виж тези черни таралежи по скалите!
Навсякъде са!
Истински късмет е, че не сме се наранили!
Да влезем по-навътре, да оставиме брега зад нас!

...

Колко много рибки!
Но защо ни гледат толкова учудено?
Дори не бягат, а се доближават!
Знаят, че няма да ги нараним!

Виж това там!
Жълт корал!
И рибата в него!
На това му викам хубав дом! Или храм??
Поеми си дъх! Да я видим!

И тя ни гледа изумено!
Някакви чудаци, опитват се да плуват!

Премръзвам!
И ти ли?
Водата е студена!
Да излизаме тогава!
Там! Има мъничка горичка!
Там ще се крием от дъжда!
За момент бяхме забравили за него.

...

Подсуши се!
В раницата имам по една хавлия.
Тук от долу под короните на малката горица не вали така.

По-добре сме вече, почти сме сухи, сгряти!

Чудя се къде е този храм?
В природата сме! Далече от града!
Къде да търсим?
Вярно, че в главата ми притихна, но все пак!
Да погледнем и отвъд!

Ще седнем тук!
И ще чакаме!
Да!
Мечо Пух е казал:
Понякога седя и си мисля, друг път само си седя!
Да послушаме този мъдрец!

А за времето – не се тревожи!
Знам че няма дълго да вали!
Всичко, се променя, казах го нали?
Скоро, още малко и слънцето ще ни озари!
Както всяка сутрин, слънцето разпръсква мрака, така и след дъжд винаги изгрява!
Колкото и е да е зле, нещата се променят!
Не утре - след малко ще е по-добре!

И така дъждът валя, облакът гърмя и после всичко спря.
Отвори очи!
Слънцето, среброто в злато претопи и сега навсякъде блести!