Калиакра, Камен Бряг, Тюленово...
...Не веднъж сме идвали по тези меса и винаги онемяваме, като че сме за първи път. Виж публикацията "Стихия!"
Морето отново бе развълнувано и ехтеше из под скалите. Водите бяха зеленикаво-мътни. Беше началото на златният час и небето все още беше ярко синьо.
Макар да познавах мястото добре, беше ми трудно да намеря добър ъгъл и кадриране, което да акцентира на всяка една част от това невероятно скално образование, от този Природен шедьовър на изкуството.
Не след дълго небето започна да се багри в меки цветове. Времето ме притискаше, а исках да опитам още кадри. Трябваше да действам бързо и да си избера приоритети.
Бях виждал много гледни точки на тази арка и търсех нещо различно, визия която не се бе раждала до сега.
Морето бе подходящо за снимки, пенеше се и правеше плавни, мързеливи вълни, които рисуваха красиви форми и оставяха приказни дири след себе си. Разделяха се и пенеха в разруха от срещата си с каменните зъбери покрай стръмния бряг. Картината беше неописуема.
Подухваше лек ветрец, който разнасяше малките пръски и къпеше лицата ни (както и филтрите на обектива ми, което не ми се харесваше особено), остатък от разбили се вече вълни, а въздухът бе наситен с аромат на море.
Снимките рядко успяват да пресъздадат мястото така както го вижда окото. От тях трудно се долавя дълбочината, перспективата и мащаба.
Аз използвах съчетанието на няколко идеи в една за да получа това, което ми трябваше - стихията в пълната и мощ, красотата на залеза, но добавих и човек. Природата в своя унисон и любовта на двама души, в съкровена идилия.
Когато гледах снимките след това бях очарован от резултата. Двете най-могъщи сили на едно. Сетих се за песента към филма Козият Рог и изпълни душата ми.
Това е смисълът на живота, природата и двама души в хармония - в едно.
.JPG)
