Градът ни няколко седмици вече е потънал в мъгла.
Времето е повече от неприветливо.
Шест-седем дни мъгла и после един ден светлина.
После пак така...
Сиво, сиво, сиво...един, лъч светлина и пак...сиво, сиво,...
На мене лично ми действа леко подтискащо.
И колкото и да е странно, вчера се вдъхнових, след дългите и скучни дни и днес написах това:
Лъч светлина...последен за сега, погълнат пак от мощната тъма.
Вали, спира,... вали...
Седем дена вече рами,
а блоковете високи тънат в мъгли.
Хоризонтът близко е, пред мене, изчезва в парите сиви,
а фара не спира и денем, и нощем да свири.
Въздухът пропит е с вода.
А дърветата стърже ги вятърът с пепелява брада.
..., ето иде и ден светъл...
Лъч светлина...един едничък и самичък...
но уви...сиво пак настава...
Тук-там рони се пой на синигер самотен,
а гарвани грачат зловещо и изпълват града със смут и тъга.
Дървета и храсти сухи треперят, а трева мъртва тъне в калта.
Улици пусти и празни и хладни, напоени се киснат в дъждовна вода.
И в тези дни на безкрайна сивота,
когато всичкото изглежда, че ще си остане все така...
...подарявам ти Лъч светлина...
Почакай, отърси се... от мисли тежки, сиви отърви се...
Тревички в ниското напират - капчици роса старателно събират.
Малки пъпчици с форми причудливи - живота на люляка изпит са възродили.
Природата си знае своя ход - ще възкръсне скоро нов живот
И аз знам,...
че облакът ще си отиде и с него всичко сиво ще погине...
Лъч светлина...
.JPG)
