...След дългите и сиви, тъмни дни на хлад - мъглива скучна...
Дълго бленувана, желана.
Плавно облаци раздухва и разчупва мелодията еднозвучна.
Пролетта е росната поляна - тучна,
е мисъл безпорочна и надежда сочна.
Тя е песента на птичка пойна,
тя е свежа като вечно зелената, планинска хвойна.
И напъпили цветята, разлистват се горите,
събуждат се мравките, жужат пчелите,
потичат тихички рекички в планините.
Полета прясно изорани, набраздени, плодородни, хладни.
Кълнове напират - за слънчеви лъчи са жадни.
Хоризонтът в топло синьо, бистро и небесно,
а перести облаци буткат се и вият се във форми,
рисувайки нещо наистина чудесно.
Земята в младо, сочно и зелено,
радва се на своята рожба на любов от нея повелено.
Надежда нова, пътят чист, живот и светлина - да това е Пролетта
 |
| Тази снимка е съставена от два хоризонтални кадъра, подредени един над друг |
.JPG)
