Разхождахме се в гората.
Търсех дупки на лисици и се взирах дълбоко във всеки детайл, да намеря следи или дири. Така изведнъж погледът ми се натъкна на този приятел, който беше буквално кацнал на върха на една малка акацийка.
Имам опит със снимането на подобни влечуги и ще споделя тази тайна сега с Вас.
По принцип тези животни много разчитат на прикритието си, но всъщевременно са и много любопитни, двете неща си противоричат, но за ловец като мене е идеално.
Мимикрията на тези животни ги кара да стоят неподвижни докато не се уверят, че са забелязани. Сетивата им са много развити и винаги разбират, когато ги доближава някой, благодарение на топлината, която излъчват телата ни.
Че ако някога се опитате да заснемете гущер от близо (10-20см), първо трябва да спечелите доверието му.
Приближете се бавно и протегнете фотоапарата към него.
Звука, който издава камерата докато фокусира, се харесва много на тези животинки и привлича интереса им, така че като за начало - "запознайте" го с камерата, без да се доближавате и да се опитвате да гледате през визьора (ако камерата Ви има "life view" ще можете да правите точни кадри от самото начало, но едва ли после ще посмеете да погледнете през визьора и да се доближите толкова).
След като направите няколко кадъра, постепенно приближавайте по-близо камерата до гущера. Не правете резки движения, всичко трябва да се случва плавно и постепенно. Крийте се зад камерата и избягвайте да ви вижда в началото.
След като вече погледнете през визьора може спокойно да се наслаждавате на красотата на тези влечуги.
В този случай направих около 10-15 кадъра, като накрая дори го гледах директно.
Предполагах, че гущерът си мисли, че аз не го виждам и затова не помръдваше и съм сигурен, че в началото беше така . Дори първоначално, дишането му беше по-учестено, което е ясен признак, че е изпитвал страх, но след това се успокои и дори започна да премижа блажено с клепачи.
Търсех дупки на лисици и се взирах дълбоко във всеки детайл, да намеря следи или дири. Така изведнъж погледът ми се натъкна на този приятел, който беше буквално кацнал на върха на една малка акацийка.
 |
| A friend of mine, a photo by JoojiNi Art on Flickr. |
По принцип тези животни много разчитат на прикритието си, но всъщевременно са и много любопитни, двете неща си противоричат, но за ловец като мене е идеално.
Мимикрията на тези животни ги кара да стоят неподвижни докато не се уверят, че са забелязани. Сетивата им са много развити и винаги разбират, когато ги доближава някой, благодарение на топлината, която излъчват телата ни.
Че ако някога се опитате да заснемете гущер от близо (10-20см), първо трябва да спечелите доверието му.
Приближете се бавно и протегнете фотоапарата към него.
Звука, който издава камерата докато фокусира, се харесва много на тези животинки и привлича интереса им, така че като за начало - "запознайте" го с камерата, без да се доближавате и да се опитвате да гледате през визьора (ако камерата Ви има "life view" ще можете да правите точни кадри от самото начало, но едва ли после ще посмеете да погледнете през визьора и да се доближите толкова).
След като направите няколко кадъра, постепенно приближавайте по-близо камерата до гущера. Не правете резки движения, всичко трябва да се случва плавно и постепенно. Крийте се зад камерата и избягвайте да ви вижда в началото.
След като вече погледнете през визьора може спокойно да се наслаждавате на красотата на тези влечуги.
В този случай направих около 10-15 кадъра, като накрая дори го гледах директно.
Предполагах, че гущерът си мисли, че аз не го виждам и затова не помръдваше и съм сигурен, че в началото беше така . Дори първоначално, дишането му беше по-учестено, което е ясен признак, че е изпитвал страх, но след това се успокои и дори започна да премижа блажено с клепачи.
 |
| A friend of mine, a photo by JoojiNi Art on Flickr. |
.JPG)
